Разследване на НАТО: Колкото повече пари и оръжия, толкова повече корупция 

 
 
Арести в Агенцията за обществени поръчки на НАТО: Сделките за обществени поръчки на оръжие и боеприпаси вече са известни като проблематични и във време, когато се правят все повече инвестиции в отбрана, рискът от корупция става много реален. 

Първите два ареста бяха обявени в сряда (14 май) от белгийския прокурор. Както беше посочено, става въпрос за „възможни нередности“ в договорите за закупуване на боеприпаси и дронове за НАТО. 

Подозира се, че служители или бивши служители на Агенцията за поддръжка и обществени поръчки на НАТО (NSPA) са препращали информация на определени контрагенти в областта на отбраната. „Има индикации, че парите, получени чрез тези незаконни дейности, са били изпрани, отчасти чрез създаването на консултантски компании“, се казва в изявление на прокуратурата. 

Малко след това холандските власти обявиха информация за трима арестувани. Сред другите е арестуван 58-годишен бивш служител на Министерството на отбраната, чиято работа „е включвала международни договори за обществени поръчки“, съобщава Deutsche Welle. 

Прокуратурата в Люксембург, където е седалището на NSPA, заяви, че в тази страна са били иззети определени документи. В него се добавя, че разследването е разширено до Италия, Испания и Съединените щати и се координира от Евроюст, съдебната агенция на Европейския съюз. 

НАТО: „Искаме да стигнем до корена на този случай“ 
На неотдавнашна среща на НАТО в Анталия, Турция, генералният секретар на военния алианс Марк Рюте заяви, че агенцията NSPA е започнала собствено разследване. „Искаме да стигнем до корена на този случай“, подчерта Рюте. 

В NSPA работят над 1500 души. В допълнение към централата си в Люксембург, агенцията има офиси в няколко други европейски страни. Неговата задача е да осигурява логистична подкрепа за операции или мисии на НАТО, а освен това договаря съвместни споразумения за закупуване на оръжия и оборудване от името на държавите членки. 

Идеята е да се спестят пари с тези съвместни покупки, тоест чрез ефективно групиране на търсенето. Както заявява НАТО, агенцията работи на принципа „без загуба, без печалба“. 

Миналата година NSPA, от името на няколко държави членки, подписа договор на стойност почти 624 милиона евро за закупуване на зенитни ракети Stinger. Бившият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви споразумението през май 2024 г., но не уточни кои държави са включени. 

Експертът по отбрана Франческа Гранди от организацията „Трансперънси интернешънъл“ оценява, че текущото разследване на НАТО, независимо от резултата му, е „ценно напомняне“ за това колко е важно да има основен надзор върху това как се изразходват средствата за публична отбрана. „Този ​​случай наистина идва в точния момент по някакъв начин, защото ни напомня за важността на прозрачността“, отбеляза тя. 

Лош момент за НАТО 
Това обаче не е точно подходящият момент за НАТО. Поради мащабното военно натрупване на Русия на фона на войната в Украйна, членовете на НАТО увеличават драстично инвестициите си в отбрана, което вероятно ще отнеме години. 

Смята се, че на предстоящата среща на върха на НАТО и под натиска на президента на САЩ Доналд Тръмп, 32 държави членки ще се ангажират да изразходват поне 3, 5% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за отбрана. 

Това би било огромна крачка напред в сравнение с настоящата цел от два процента, т. е. настоящото средно пропорционално потребление на БВП от 2, 7%. Според данни на Алианса, публикувани миналия месец, до 2024 г. НАТО е похарчила колективно 1, 3 милиарда долара за отбрана. 

Европейският съюз, чиито членове съставляват две трети от НАТО, също се готви за големи инвестиции. Европейската комисия наскоро обяви план да използва отличния кредитен рейтинг на Съюза за заем от 150 милиарда евро. Това би трябвало да помогне на 27-те държави членки на ЕС да инвестират допълнителни 800 милиарда евро в отбрана. 

Повече пари - повече проблеми 
С допълнителните стотици милиарди, които ще бъдат инвестирани в отбранителната промишленост през следващите пет години, публичните институции вероятно ще бъдат подложени на огромен натиск, тъй като трябва да управляват рисковете от потенциална корупция. 

Отбранителният сектор е склонен към корупция практически навсякъде по света – поради високото ниво на секретност на държавните договори, големите суми пари и чувствителния характер на преговорите, обяснява Франческа Гранди от Transparency International. 

Европа не е изключение. На национално ниво и на ниво Европейски съюз много механизми за прозрачност често не се прилагат, когато става въпрос за отбрана и сигурност. 

Европейският парламент например няма обичайния бюджетен надзор върху парите, изпращани на Украйна за нейните отбранителни нужди чрез Европейския фонд за мир, а над десет милиарда евро вече са отпуснати на Киев чрез механизъм извън бюджета на Съюза. 

„Трансперънси интернешънъл“ е силно обезпокоена, защото смята, че политиците не са достатъчно заинтересовани от прозрачността и надзора в нарастващата вълна от разходи за отбрана, казва Гранди. В същото време лобирането в областта на отбранителната промишленост е във възход. 

„Поради липсата на надзор рискуваме да се окажем с отбранителна архитектура, която не осигурява сигурността на гражданите си така, както би трябвало, която се характеризира с неефективност, която разхищава пари, но също така създава пространство за злоупотреба с власт и неправомерно влияние“, заключи експертът на Transparency International Франческа Гранди.

Превод по чужди медии